Лариса Александровна

Години : 23
Страна : Родена в Санкт Петербург, госпожица Александровна идва да учи в Московския университет и от тогава живее в Москва. ( а хич не я харесва, каквато е сива и безцветна, блях ).
Вид : Вълшебница
Ниво : Не много точно определено - някъде между 4 и 5

Характер :
Преди всичко странен. Повечето хора я отричат, заради жизнерадостната й натура, която не се вписва много-много сред сериозните работници от Патрула. Колегите й я наричат "Солнечныя" ( от руски - слънчева ), което понякога твърде много дразни госпожицата, но тя не умее да се сърди за дълго време и бързо забравя, че въобще е била обидена на някого. Или усмихната, или замечтана на някъде, Лариса е доста разсеяна и често губи нишката на разговора си с някого, но пък е толкова очарователна в извиненията си, че винаги й прощават грешките. Доста хора я считат за глуповата и тя не се опитва да ги опровергава - достатъчно й е да знае за себе си, че нещата не са такива, каквито изглеждат и тя е доста умна и схватлива. Любимият й цвят е смесица между оранжаво и червено, любимата напитка е портокалов сок, а предпочитаното ястие - ориз. Един от най-лошите й навици ( като изключим анимацията ) е пушенето - русокосата може да изпуши около две кутии цигари на ден без да й стане нищо.

История :
Да бъде звук!
Да, така започнал животът на Лариса. С мнооого звук. Предимно нейните писъци и ревове, които определено били повече от необичайно силни и интензивни за едно обикновено бебе. Но все пак това било началото на странната русокоска. Още в онзи миг, майка й, Олга, очевидно решила, че в детето й се крие огромен певчески потенциал, защото започнала да насърчава отрочето си още от малко да изявява гласовите си данни. Момиченцето трябвало да тича свободно по полянките, да пее на птичките и животните, а те да я заобикалят и да я слушат прехласнати. После вечер, когато се приберяла в къщи, да се седне в корените на някое дърво и да приласкае в скута си люта вълчица.
Да ама не.
Първо, в Санкт Петербург нямало такива работи. Второ, кой нормален човек би пуснал детето си да тича насам-натам из такъв огромен мегаполис? Олга си била съвсем наред психически и затова пращала детето си на уроци по пеене, които завършвали винаги трагично поради няколко основни причини - учителката получавала удар при дори един звук издаден от Риса; някой прозорец се напуквал или пък някое от другите деца припадало от шока. Даа, истината била, че нашата госпожица всявала у слушащите я първичен и неприкрит ужас веднага щом отворела устата си. Този факт, като че ли сложил край на кариерата й на оперна певица, но Олга не се отчаяла. Не! Тя била убедена, че в красивата й рожба се криел някакъв талант. Само че не можела да разбере какъв. За жалост бащата на Лариса - Владимир, отдавна бил напуснал семейството, заради разни интересни работи като комар и пиячка, и не можел да даде мнение по въпроса. Това довело до множеството опити на Лариса да проходи във всяка една сфера на изкуството - рисуване, писане, музика. От всички тях един се оказал печеливш - музиката. Нее, тя не пеела, но имала прекрасен музикален слух и се оказало, че свири доста добре на пиано и цигулка. Записали я в Академията на Изкуствата в Санкт Петербург, където девойчето на воля свирело Шопен и Моцарт на гълъбите, докато един ден не пристигнало писмо, че е приета в Московския университет. Това породило известна доза тъга у Олга, но тя изпратила единственото си дете с охота, защото знаела, че един ден дъщеря й ще стане велика.
Фиуу ...
И тук настъпила промяната. Истинската промяна. Лариса пропушила. Да. Това бил един от най-гадните й навици и девойката често страдала поради липсата на пари за цигари,с които, по тъжното стечение на обстоятелствата, трябвало да дава плаща семестрите си. Именно този неин отвратителен навик обаче я докарал в Нощния патрул преди две години. Русокосата била на една будка и си купувала поредния стек отровна наслада, когато се "сблъскала" с един от патрулиращите на Нощния патрул. Както при всяка друга история и тук последвало логичното иницииране, а по-късно и работата й като програмист ( защото, видите ли, покрай пианото и цигулката, Лариса не пропуснала да си запише и допълнителна специалност - Информатика ).

Външен вид :
Освен, че през повечето време върху лицето на Лариса е лепната или замечтана усмивка, или неразгадаема сериозност, русокосата се отличава от останалите със странната си мания към шалове. Да, госпожица Александровна е луда по този тип аксесоари и много рядко се появява някъде без подходящ за случая шал. Облича се доста семпло - пуловери, дънки, спортни панталони и тениски. Друга нейна скрита страст са роклите, но досега не е носела такива ( поне не пред хора ) - просто си ги колекционира. Иначе, си носи типичните за всяка рускиня черти - сини очи, бледа кожа и руси коси. С тази разлика, че вместо да се радва на дълги и тежки плитки или къдри, Лариса е решила, че изглежда "по-цветно" с къса коса. Висока и стройна, младата жена кипи от живот и това си личи във всяко нейно действие - не може да стои на едно място, когато не е отвеяна на някъде, подскача насам-натам, а за удоволствие дори понякога стои на един крак и се преструва на щъркел.

Не знам коя си и от къде си, но си ОДОБРЕНА! Снимката е перфектна, типично руски черти има момичето, описанието е много хубао и подробно, а историята пипната от всякъде. Сега ако кажеш, че се чела романите и знаеш руски... Добре дошла.

Благодаря за одобрението. ^^
За съжаление не знам руски, но по другата точка отговорът е положителен - чела съм ги (: